Изследвания сочат, че хората могат да живеят по-дълго без храна, отколкото без сън. Дори Шекспир изказва своето мнение за възстановителните свойства на съня, като го нарича „грижовната нежност на майката-природа”. Както хората, така и всички бозайници, влечуги и птици също се нуждаят от сън, но на какво се дължи това?
Въпреки че точните причини за това защо се нуждаем от сън все още са забулени в мистерия, със сигурност можем да твърдим, че по време на сън много от телесните органи и системи продължават да работят активно. Някои части на мозъка дори повишават драстично активността си, а тялото произвежда по-големи количества от някои видове хормони.
Никой не знае с точност защо спим, въпреки че няколко научни теории се ползват с известно предимство. Някои учени дори предполагат, че спим просто по навик, без никаква биологична причина за това.
Сънят най-вероятно е времето, през което мозъкът може да се презареди. По време на сън мозъкът „затваря врати” и поправя невроните или упражнява синапсите, които могат постепенно да спрат да функционират или действието им да отслабне поради липсата на активност. Това може би е време за по-фина настройка на синаптичните връзки, които стават по-здрави, отслабват, прекъсват се или се възстановяват. Според теориите, сънят е времето, през което синаптичните връзки се връщат обратно до първоначалното си състояние, след като са били разбъркани през деня.
Сънят дава възможност на мозъка да организира старата информация, да намери отговори на проблеми, да обработи новатас информация, и да организира и архивира спомените. Мозъкът затвърждава паметта и категоризира всичко научено в определен ред, а също така заличава ненужната информация. По време на сън, метаболизмът се забавя, а нивото на използване на енергия намалява.
Сънят може да е и времето за почивка на сърцето и белите ни дробове. При хора с нормално или високо кръвно налягане, то намалява с 20-30%, а честотата на пулса им – с 10-20%.
Сънят дава на тялото възможност да поднови химичните си вещества и да възстанови мускулите, тъканите и застаряващите или умрели клетки. Може да оказва влияние и върху засилването на имунната система.
При децата и младежите по време на сън се отделя хормона на растежа. Циркадният ритъм, или денонощният цикъл от около 24 часа, оказва огромно влияние върху периода, количеството и качеството на съня. Стабилният циркаден ритъм води до по-добър сън. Възрастните се нуждаят от 7-8 часа сън на нощ.
Докато хората спят, мозъкът им обработва и пресява събитията, които ще останат или няма да останат в дългосрочната памет. Нивото на гликоген в мозъка се възстановява по време на сън. Сънят е нужен за оцеляването на бозайниците. Например плъховете умират след две седмици без сън. След значителната загуба на тегло те не могат да регулират телесната си температура и развиват инфекции. Липсата на сън при хората води до нарушения в паметта и намалени познавателни способности, честа промяна в настроението и халюцинации.
Според теориите на някои учени по време на сън може да се възстановяват някои вещества, които се изразходват в будно състояние. Учени са изолирали химични вещества, които променят стойностите си по време на сън, като аденозина, който оказва влияние върху метаболизма и чувството за отпадналост. Никой обаче все още не е намерил категорично химична обосновка за нуждата от сън.
Някои експерти са изказвали предположения, че сънят може да е еволюционен способ за съхраняване на енергия, докато други твърдят, че сънят дава възможност на мозъка да обработва преживяванията или пък да упражнява нервните пътеки, които са били пасивни през деня.
Лечебният ефект на съня се изразява в това, че дава време на телата и духа ни да се възстановят и да възвърнат енергията си. Организираме дългосрочната си памет, интегрираме нова информация, възстановяваме и подновяваме тъкани, нервни клетки и други химични вещества. Сънят има и адаптивна страна. За примитивните хора и бозайници е било по-лесно да намират храна през деня, а за бозайниците – да се крият през нощта.
Сънят е и начин за съхраняване на енергия. По време на сън хората съхраняват енергия, тъй като е малко вероятно, така или иначе, да намерят храна през нощта.
Сънят се регулира и от хормонален биологичен часовник. Мелатонинът в тялото се повишава вечер и ни прави сънливи. Сутринта носи със себе си спад в концентрацията на мелатонина. Светлината също ни помага да останем будни. Когато очите на хората се срещнат със силни светлинни вълни, производството на мелатонин спада чрез връзки със зрителната ни система. Количеството и качеството на съня ни е директно свързано с количеството и качеството на нашата производителност.
Недостатъчният сън може да причини:
- понижена активност
- липса на концентрация
- по-забавени реакции
- проблеми при научаването на информация
- пропуски в паметта
- произшествия и контузии
- поведенчески проблеми и проблеми с настроението